Христо Цветанов: Годината ще е отрезвяваща за зърнопроизводството

 

Цените през януари са по-ниски, отколкото по жътва, коментира фермерът (обработва около 26000 дка в района на Свищов и Белене) и член на УС на Института за агростратегии и иновации

Интервю на Алма Давидова, в-к „Български фермер

 

- Като фермер и икономист-анализатор, ако може да коментирате, как рефлектираха върху земеделските стопанства, а и конкретно върху вашето, ниските цени на зърното. Има ли значение за оцеляването и размера на стопанството?

- Годината не е от най-добрите и по отношение на добивите и по отношение на цените, които достигат до зърнопроизводителите.

До известна степен стопанството ни е в категорията по-големи ферми и това ни позволява да имаме някои икономии. Но за сметка на това екологично насочените площи, които трябва да присъстват, дадоха по-сериозни загуби, отколкото очаквахме.

Може би заради горещото време...,а влязоха и нови култури в сеитбооборота ни. А пазарът на някои от протеиновите култури не е все още достатъчно развит.

- Как преценявате цените сега и задържате ли продукция за по-добри времена?

Като цяло това е една отрезвяваща година за зърнопроизводството.

Цените сега ни изнендват отново - през януари са по-ниски, отколкото по време на жътва, което обичайно не е така. Стараем се да продаваме на порции продукцията, въпреки че това е нещо, което никой не може да предвиди. Цените се определят от световните борси и се влияят от съвкупност от фактори.

Сега в Южното полукълбо вадят добри реколти. На мода е Аржентина с новия си президент -там отмениха експортните си мита. Има пряка корелация между петрола и зърното, девалвацията на рублата също влияе...Това е съвкупност от фактори.

По-важното за българските фермери е, че колегите поглеждайки от друг ъгъл на бизнеса си дават сметка, че темповете на инвестиции, които имаше предишните години, от 2010 година насам не може вече да са същите и човек трябва да е доста умерен, за да не си загуби бизнеса.

- А какви са вашите наблюдения за пазара на земята? Вие бихте ли купували на този етап още ниви?

- Все повече земеделски земи идват като вторично предлагане. Продават се и цели земеделски стопанства, което от една страна е отрезвяващо за сектора, но от друга страна буди безпокойство.

По отношение на покупките на земеделска земя вече сме твърде умерени. Тя дава една доходност от 4-5%. А вложението се възвръща за 20 и повече години. На този етап не е нужно да купуваме. Нужни са инвестиции, които да донесат по-добра доходност, за да се развива стопанството.

У нас значително изоставаме по отношение на технологиите и по отношение на диверсификацията на културите.Фокусирани бяхме в зърнопроизводството. А трябва да търсим добавена стойност.

- Във вашето стопанство гледате ли друго, освен зърно?

От край време увеличаваме площите за зеленчуци, но инвестициите са изцяло за наша сметка. Не можем да се възползваме от инвестициите по ПРСР, защото не сме в Северозападен район и не сме селска община. Може би с промяната в условията на ранкиране евентуално в следващата година ще имаме по-голям шанс. Но по мерки 4.1 и 4.2 имаме проекти, които няма да се случат.

Това не ни притеснява толкова. Идеята е наистина да се развиваме в зеленчукопроизводството и да добавяме стойност там - да правим и някакъв вид преработка.

- А при сегашната конюнктура няма ли да е по-трудно да се вкарват в стопанствата нови технологии?

- Трябва да се върви напред, няма как да има прогрес иначе.Научните разработки идват от големите международни компании, те имат ресурса и това е съвсем нормално.

Въпросът е, че, за да сме успешни, трябва да прилагаме новите технологии умерено с добре претеглени стъпки.

- Каква част от общите ви разходи е рентата при вас и мислите ли, че вече е стигнала предела си?

- Рентата е около 50-60 лева. Относителният дял на рентното плащане, спрямо общите разходи е около 30процента и като цяло това е притеснително.

Собствениците имат нагласата че ще продължи нарастването ѝ, но това няма как да стане, защото сме стигнали критичната точка. Преди подпомагането беше същественият двигател, сега вече не е. Тази година, като цяло субсидията няма да достигне 29 лева.

- Как да се спасяват по-дребните фермери?

Много важно е да се търсят варианти за създаването на организации на производители - независимо в кои агросектори. Това е пътят, за да се инвестира подобаващо. Някои казват, че причина да не се кооперират е манталитетът, но трябва да надраснем това, за да сме по-успешни. Тази е формулата.

- Кои според Вас са най-тежките проблеми в земеделието

Един от най-големите проблеми е администрирането. Не можете да си представите колко служби и под какъв контрол е земеделският производител. Проблемът е, че нормативната база, свързана например със земеползването и препаратите за растителна защита, непрекъснато се променя. При семейните ферми е много тежък контролът. И ето пак се връщаме към нуждата от коопериране. Администрирането също може да се реши чрез кооперирането.

- Как съвместявате фермерството и работата в института?

Преди съм вземал само аз решенията. Но трябва да се делегират права. Имам доверие на персонала си и съм доволен от него - това да се справям на двете места за мен е предизвикателство

- Какво бихте посъветвали българските фермери в контекста на тази икономическа обстановка?

- Земеделието е прекрасен бизнес но все повече фермерът трябва да се заглежда в числата и да си играе с цифрите.Да претегля по няколко пъти в какво иска да инвестира, в каква посока да върви, за да търси по-бърза възвръщаемост.